Photo/illustration: Sasha Sabota

Карнавалът беше в града.

Последна спирка за тази година. Есента носеше мъгла. Нежна и прозрачна. Въздухът започваше да реже със студено острие. Гарваните се събираха на ята по жиците над главите на посетителите.

Всички се лутаха – като че ли без посока. Бедни и богати. Млади и стари.

Главите на всички бяха отпуснати и се люшкаха като близалки в детски ръце.

Люшкаха се като хлабаво завързан балон, който всеки момент ще отлети.

Латерна.

Музика от латерна някъде далече.

Където и да отидеха хората, чуваха тази латерна отдалече.

Във всеки ъгъл на карнавала хората чуваха латерната отдалече.

Все едно тя бягаше от всеки.

Все едно не беше никъде.

Където и да отидеха, тя все беше далече.

***

Хлапетата се наредиха пред автомата, който или даваше съвети, или предсказваше бъдещето.

Зависи в какво настроение беше.

Пускаш монета, натискаш копче.

Чакаш.

И ще разбереш какво те чака до три, пет или десет години.

Ето листче с няколко думи:

Кариера, кариера,

ако спреш да пиеш бира.

Или:

Спри да сваляш мацки

или парите ти ще свършат

бързо адски.

Двете момчета се засмяха на късметчетата си. Бяха верни, какво да се прави.

Дойде и негов ред да пусне монета. Докуцука до автомата. Подпря патерицата си на стената. Сложи ръце на бузите си.

Сякаш искаше да накара огромната си глава да спре да се клатушка като балон.

Пусна монета и зачака.

Нищо.

Автоматът се обърка.

Автоматът не знаеше.

Чака.

Нищо.

Още нищо.

Все още нищо.

Накрая машината издаде ядосан звук и изплю нещо шумно и гневно. Сякаш искаше да се отърве от момчето пред себе си, сякаш искаше да му каже: „разкарай се!”

На листчето нямаше нищо. Беше бяло. Празно.

Но момчето разпозна в него нещо, което беше виждало вече. Нещо, което беше виждало в съня си.

Белотата на онова листче изглеждаше точно като вътрешността на онзи ковчег, който сънува преди месец.

Момчето не се изненада.

Момчето въздъхна, прибра листчето в джоба си, взе си патерицата и закуцука към следващата атракция на карнавала.

Мъглата и тълпата го обгърнаха и скриха.

То изчезна.

Машината издаде странен звук – сякаш въздъхна от успокоение, че момчето си е тръгнало.

Всичките й светлини първо припламнаха силно и веднага след това започнаха да гаснат една по една.

Някаква искра се мярна и машината изгасна.

Утихна.

Някакво хлапе се приближи с близалка в ръка. Пусна монета и натисна копчето, но нищо не се случи.

Само монетата му се изтърколи шумно по металния улей и се върна обратно при него.

Хлапето облиза близалката и заподскача към следващата атракция на карнавала.