Photo/illustration: Sasha Sabota

искаше тя да го знае.

на четвъртата обясняваше на жена си

защо е избягал от живота,

защо е избягал от нея

и оставил малката им дъщеря.

че не я вини за изневерите,

че не я вини за лъжите

и пиянските оргии.

на петата страница

искаше прошка от родителите си,

за това,

че е бил злобно хлапе,

гнусен тийнейджър

и проблемен

27-годишен

чистач в закусвалня,

когото е трябвало да търпят.

те му бяха простили и без писмото,

те бяха родителите му все пак.

но пък, кой знае,

може би

дъщеря му щеше да го обича повече

от всичко,

вместо да го мрази до живот.

и жена му

сигурно

нямаше да го мрази чак толкова…

          … ако новият й любовник 

не беше изгорил прощалното му писмо.

не че не го харесваше,

просто обичаше да му се подиграва.

подигра му се и сега –

след като се беше обесил

от тавана на хотелската стая,

която нае специално за случая.

          обичаше да му се подиграва

и затова изгори прощалното писмо.

вечерта бившата му жена

се гушна

с новия си любовник.

„знаех, че е лайно,

но не знаех,

че е толкова

мекушав”,

каза тя на новия си любовник

и се сгуши още по-плътно в него.

Гледаха телевизия,

докато родителите

на бившия й мъж

го изнасяха в урна

от крематориума.

и се чудеха

какво

по дяволите

се беше случило

с малкото им момче

и защо от весело дете

се беше превърнал в

урна с пепел.

а дъщеря му…

тя едва ли ще го заобича.