I.

Има един начин за печелене на пари, за който, подозирам, не сте и чували, но Еди Кеворкян беше. Казва се да мамиш измамници. Става въпрос за най-низшата форма на измамниците, разбира се. Онези тарикати, които правят ударите си по телефона и се целят в безпомощни възрастни хора. Първо: според Еди не заслужават това, което получават. Почти няма труд в работата им, а оригиналност – никаква. И второ: самите те са много лесна и доходоносна мишена.

Но не можеш и да го правиш дълго време. Слухът за ударите ти се разпространява между техните групи като херпес на студентско парти. Но и за кратко време е достатъчно доходоносно. Ако си изиграеш добре картите, може да не ти се налага да работиш цяла година. Ако имаш и късмет, си се подсигурил за поне две-три. Ако живееш скромно, разбира се.

Този тип измамници са дъното на криминалния свят. Никой не ги уважава. Понякога работят с тях, защото парите са си пари. Рядко някой ги закриля. Освен ако не си плащат. Но пък и рядко им се налага някой да ги закриля, защото са трудни за откриване и отмъщение от роднините на жертва е невъзможно. Добре де, почти невъзможно. Не застъпват ничии сериозни интереси, така че и от други престъпници няма нужда да се пазят. Най-голямата опасност за тях идва от други подобни на тях. Конкуренцията им. Но те не са физически агресивни и опасни по принцип. Те са като планктон в океана.

Еди Кеворкян видя обявата в сайта и физиономията му се разтегна в усмивка. Работата беше в градче близо до това, в което се намираше.

~ продължава на следващата страница ~