IV.

– Набират си куриерите през обяви – обясни инспекторът на журналиста. Пресконференцията беше свършила и другите си отидоха. Този репортер обаче беше решил да използва времето си. Така и така се беше разкарвал до там, поне можеше да изкара повече информация за по-голям материал. Затова поиска допълнителен разговор с инспектора. Той се съгласи, но с неохота. Обясни, че няма време, но репортерът настоя и му каза, че, ако се налага, може да върви редом с него из коридорите, за да спестят време. Така и направиха.

– Обикновено тези хора се сещат за какво става дума – продължи инспекторът. – Няма как да не се сетят, когато започнат да обикалят адресите и да се срещат с изплашени старци. Има и такива, които не се сещат дълго време, ако трябва да бъдем честни. Случва се и друго… случвало се е някой от тези куриери да отиде в полицията и да каже, че е попаднал в схемата, без да подозира. Преди две седмици се случи така. Едно момче се появило с все плика с парите. Разказа всичко с подробности…

– Намерихте ли ги?

– Кои?

– Измамниците, срещу които е свидетелствал.

– Не. Той не ги е виждал никога. Само са говорили по телефона. Значи… те работят по следния начин: пускат обява, че търсят куриер с личен автомобил. След това го изпращат на адрес. И после му казват къде да остави парите. Лични контакти рядко има. Обикновено му казват, че доктор еди-кой-си, за когото уж са го наели да работи, има пациент някъде си, който трябва да си доплати операцията, лекарствата или нещо подобно. Другият вариант е да го наемат да работи за някой уж дистрибутор на медицински консумативи. Защо го правят така ли? Ами защото, когато отиде човекът на адреса, там заварва една изплашена баба, която му тика плик с пари в ръцете и говори неща от типа на „ето, това са парите за доктора“ или „ето парите за операцията“, или нещо от този род. „Парите за инвалидната количка“ примерно… и т.н.

– Защото преди това са им се обадили и са ги излъгали…

– Точно така! Обадил им се е някой и ги е излъгал, че е лекар. Представил се е за доктор и е казал, че техен близък е пострадал и има нужда от операция, която струва колосална сума, осигуровките не го покриват или в момента няма пари в здравната каса… това е най-разпространено – че няма пари в касата в момента и ще им ги върнат веднага щом пристигнат от бюджета.

– А как става така, че жертвите не се сещат да се обадят на споменатия близък, който уж е пострадал?

– Не им дават възможност. Държат ги на телефона, докато куриерът пътува натам. Ако веднъж жертвата каже, че ще даде парите, питат за адрес и веднага дават координатите на куриера. През това време мнимият лекар започва да ръси небивалици по телефона. Кара старците да описват банкнотите. Номерата на банкнотите. Обясняват, че им трябват за опис, за да не ги обвинят в корупция или кражба и такива тъпотии, на които никой нормално мислещ човек няма да се върже. Но жертвите са стари хора, изкукали от възрастта. А и елементът на изненадата е много важен. Всяват страшна паника у жертвата и тя престава да мисли рационално. Това е ужасно, защото се е случвало да докарат инфаркт на възрастни хора.

– И не им пука…?

Инспекторът дори не си направи труда да отговори на очевидно тъпия въпрос. Само изгледа репортера, както би изгледал тригодишно дете, което се опитва да вдигне 100-килограмова щанга.

– Понякога се представят дори за полицаи. Казват, че близък на този, на когото се обаждат, е причинил катастрофа и има жертви. След това започват директно да говорят как срещу подкуп могат да замажат нещата. Нататък схемата е подобна. Измислят други тъпотии да държат жертвата на телефона, докато пристигне куриерът на място. След като вземе парите, прекъсват разговора и вече са непроследими.

– Не може ли да се проследи телефонът, от който се обаждат?

– Винаги са предплатени карти. На името на някой бездомник или на 90-годишна баба, която дори не подозира, че има телефон на нейно име.

– Как се случва това?

– Имат съучастници в магазините на мобилните оператори. Обикновено отиват в някое затънтено село или малко градче и си намират някой, който срещу определена сума е готов да им съдейства. Или е готов да си трае пред очевидното… че някой с чужда лична карта купува предплатена карта за телефон. Или води бездомник, за да му купи на него. Очевидно е за какво става дума. После си намират куриер в даден град. И започват да действат в него и малък периметър около него. За да може куриерът да събере от всички измамени наведнъж или с малко курсове. Набелязват си номера, обикновено последователни, от едно населено място и започват да звънят. После сменят града. И всичко това, без дори да се мърдат. Може никога да не са виждали града, в който правят ударите си. Сега, ако ме извините, ще ви оставя, защото имам много работа.

– Само още няколко въпроса…

– Ето, оставям ви на колегата. Той познава случаите добре, ще ви разкаже – заяви категорично инспекторът, посочи към младия си колега, врътна се рязко и изчезна в кабинета си. И заключи вратата.

Младото ченге нямаше проблеми с репортерите и често го използваха да си говори с тях. Беше обигран. Знаеше как да се прави на техен приятел. Пускаше шегички, правеше се, че понякога се изпуска да каже нещо не на място и ги молеше това да не го пишат, като им намигаше съзаклятнически. Никога обаче не изпускаше нищо важно. Нито пък го правеше случайно. Както не беше случайно, че се намираше точно зад инспектора и репортера точно в този момент. Беше вървял зад тях още от залата.

***

– Струва ми се малко тъпо това с номерата на банкнотите – каза репортерът, след като вече разговорът беше станал свободен и почти приятелски. Младото ченге го беше накарал да се преместят оттам, за да не стоят пред вратата на кабинета. Преместиха се в една задушна стаичка, в която, въпреки няколкото знака, че пушенето е забранено, смърдеше на цигари. И вкиснато кафе.

– Кое? – направи се, че не знае за какво става дума младото ченге.

– Че фалшивият доктор ги кара да диктуват номера на банкноти.

– Всъщност това се случва по-често, когато се представят за полицаи. Не при схемата с подкупа, а при друга. Карат ги да плащат уж гаранция. И им пробутват това. Тук играят друга пиеса, точно обратното на подкупа. Казват, че им трябват за опис в доклад, за да не ги обвиняват в корупция. Имало е случаи да се представят за наши колеги, които дебнат телефонни измамници. Казват им „знаем, че след малко ще ви се обадят измамници, ще ни помогнете сега да ги заловим, ще им заложим капан. Кажете сега какви са номерата на банкнотите, за да ги опишем и после да ги спипаме с тях”.

– Пак е много тъпо.

„Ти си много тъп”, помисли си ченгето, но това, което каза, беше:

– Не забравяй, че става дума за възрастни хора, живели в едно много различно време, които вече имат и сериозни изменения на разсъдъка от старостта. Плюс това паниката е много важен фактор. Тя пречи на разумни хора да разсъждават трезво, камо ли на изкукуригали старци. Не го пиши така. Не съм казал изкукуригали, нали? – намигна той на репортера.

– Разбира се.

Разбира се, че се разбира. Колко е важно да имаш приятел сред ченгетата, нали? На който да се довериш и той да ти се довери. Сигурно в бъдеще ще можеш да му се обаждаш за още истории, а?

Разбира се, всички те ще са добре подготвени в детайли. Нищо лошо, нали? Но ти няма да го знаеш, умнико.

~ продължава на следващата страница ~