Photo/illustration: Sasha Sabota

~ Първа част можете да видите тук

VI.

            Малката Нора напоследък все по-рядко си играеше с куклите. Имаше лоши спомени от тях. Но освен това и ги свързваше с нещо лошо. Беше се научила, че куклите се появяват всеки път, когато мама започне да изпада в онези настроения. С тях като че ли се опитваше да я залъгва, за да си стои вкъщи. Караше я да си говори с тях, вместо да си говори с истинските хора и децата навън. Мама не обичаше, когато Нора излизаше. Вместо това я затрупваше с още и още нови кукли. Носеше й стари кукли, които заедно да поправят. Или както мама казваше – да ги лекуват. Докато Нора беше по-малка, това й се струваше нормално, но от известно време, усещаше, че има нещо, което й липсва.

            Мама казваше, че тези хора (както наричаше куклите) са по-добри от обикновените хора на улицата. Мама казва, че онези са зли и миришат.

            Но Нора вече не обичаше куклите така, както преди. Вече си играеше с тях, само за да не обиди мама. Особено, когато й донесеше нова от някъде. Когато не я гледаше, Нора оставяше куклите настрана и се занимаваше с нещо друго.

            Макар че нямаше много други неща за вършене.  

***

            Малката Нора се боеше, че мама пак ще изпадне в онова настроение. Знаеше кога ще се случи, така както знаеше, че когато черните облаци изведнъж покрият ясното синьо небе през лятото, ще има дъжд. Знаеше, че много рядко се случва да се размине която и да е от двете бурии. И сега виждаше, че облаците на мама се скупчваха. Първият знак беше, че мама стана много мълчалива и пак гледаше с часове телевизора, който от две години не работеше. Понякога седеше по цяла нощ на верандата и гледаше пред себе си, без да помръдва. Нора вече знаеше, че не трябва да говори на мама в такива моменти.

            Лошото беше, че спря да вика на Нора. Докато все още й викаше, всичко беше наред. Спреше ли, беше лошо. Скоро след това щеше да я заключи в мазето. Заради лошите хора, които бродят из улиците. Мама ги усещаше. Знаеше кога се появяват и скриваше Нора в мазето. Понякога я затваряше и за наказание, ако е направила нещо лошо. Най-често, когато излизаше, без да се обади. Това бяха двете причини Нора да се озове там. За Нора беше почти едно и също дали е наказана или скрита. Кошмарът имаше еднакви призраци.

На леглото имаше и каиши. Те бяха там, за да не се опитва Нора пак да бяга. Понякога мама беше добра и не я завързваше. Само я заключваше и я оставяше свободно да ходи из мазето. Нора беше научила кое къде е там долу и се оправяше в тъмното. Мазето беше нейният кошмар. Но беше научила къде се крият всичките му чудовища.

Нора знаеше и че нещо много лошо се е случило с Боби преди много време. Братчето й. Те бяха близнаци. Знаеше и не искаше същото да се случи и на нея. Мама й казваше, че Боби живее високо в планината, на най-високия връх на света, близо до Бог. В друга история живееше и на морския бряг.

***

Когато телефонът звънна, Нора си помисли, че мама няма да вдигне, както обикновено, и че който и да е звънял, няма да получи отговор. Този път обаче мама отговори.

~ продължава на следващата страница ~