VIII.

Когато мама вдигна телефона, лицето й беше все така съсредоточено в нещо невидимо. Но който и да беше от другата страна, я накара да се усмихне широко, а след това изведнъж да заговори някак странно. Мама звучеше много разтревожена. Но не както когато наистина беше разтревожена. Имаше нещо странно. Докато говореше, присви очите си някак зловещо. Сви и устните си, а след това изведнъж се озъби. Когато видя, че Нора я гледа, й се усмихна. Дори й намигна, а след това отново започна да звучи разтревожена. Престорено разтревожена. Нора не разбираше защо мама се преструваше на разтревожена, нито знаеше с кого говори и за пред кого е тази шега.

– О, не! – викна мама и намигна на Нора. – Кога се е случило?! Как се е случило?! – след последния си въпрос мама се усмихна някак зловещо. – Боби ли е пострадал? Боби е пострадал, нали?

Нора не разбра защо мама говори за Боби така. Боби отдавна го нямаше.

След това продължи да се държи така странно. Каза, че има пари. Каза, че ги има всичките. Каза, че ще ги приготви. После започна да прави някакви други странни неща. Гледаше някакво старо списание, а каза в слушалката, че парите са пред нея. Каза адреса на къщата им. После започна да диктува някакви номера. Който и да беше от другата страна, изглежда беше доста глух, защото постоянно я караше да повтаря. Това отне доста време. Накрая на вратата се почука.

~ продължава на следващата страница ~