XI.

Инспекторът получи това, което беше поискал. Донесоха му папките. Когато остана отново сам, се зае да ги разглежда. Физиономията на Огдан Мост го гледаше от почти всяка страница.

Работата е там, че след най-голямата любов на Огдан – към самия него, идваше любовта към проститутките. А инспекторът имаше влиятелни клиенти. В случая Огдан и въпросният клиент на инспектора имаха интерес към една и съща жена. Не, не проститутка (поне не в стандартният смисъл на думата), а журналистка от същата телевизия, в която работеше и Огдан Мост. Той и клиентът на инспектора я ухажваха. „Ухажваха“ е просто израз в случая, защото и двамата бяха правили секс с нея по всевъзможни начини. Момичето умееше разни неща. И клиентът на инспектора не искаше конкуренция. Не искаше да я дели с никого. Затова инспекторът намери снимки на Огдан Мост с проститутки. Няколко.

Това беше част от работата на инспектора. Не, не тази, за която можеше да говори пред хората свободно. Другата – която му носеше пари. Веднъж например помогна на друг клиент да премахне конкурент, кандидатирал се за кмет на някакво градче.

Понеже снимките могат да изглеждат изфабрикувани или недостатъчни, инспекторът се погрижи също така да има и аудио записи, на които се чуваше какво Огдан казва на момичетата. Като неочакван бонус инспекторът беше изловил и телефонен разговор, в който Огдан Мост иска пари от някакъв дребен местен политик, за да го покаже прекрасен в предаването си. Не е точно престъпление, но пък какво ли биха казали зрителите? Инспекторът се усмихна. Не бяха толкова различни те двамата. Работеха в горе-долу сходни сфери. Просто имаха различни инструменти, нали? Инспекторът знаеше, че самият  Огдан Мост е бил клиент на колегата му Виктор. Беше подслушвал нечий телефон, но не си спомняше чий. Май беше на някакъв активист или адвокат.

Дали инспекторът не изпитваше поне малко угризения? Е, не точно. Изпитваше нещо някога – в началото, но то не може да се нарече угризения. По-скоро неудобство. Но после мина и това.

Още докато беше униформен, инспекторът си доработваше като охрана в свободните си дни (полезно е за дадени хора да ги охраняват ченгета – помага да избягват арести).  Пазеше и проститутките на няколко сводници. Дори, когато клиентите му бяха конкуренти помежду си, той пак можеше да печели. Помагаше и на разни дилъри.

Вече не се занимаваше с дребни неща. Нито пък с такива, които бяха опасни за реномето му. Вече не си цапаше ръцете с улични дилъри. Ако сега пазеше някого, свързан с наркотици, то той беше някой много богат. А стоката, за която инспекторът щеше да се погрижи да стигне, за където е тръгнала, беше в стотици килограми, а не в пликчета за джобни дози.

Инспекторът не се залъгваше за собствената си същност. Той знаеше, че ако имаше други умения, щеше да използва тях, за да печели пари, както правеха много негови колеги. Ако беше сапьор, щеше да прави бомби, ако беше от експертите по проникване, щеше да е касоразбивач.

Но инспекторът никога не пропускаше да се подиграе на колегите си от „Компютърни престъпления“, че свалят незаконно филми и порно от интернет.

~ продължава на следващата страница ~