XII.

Когато се прибра в редакцията на вестника си, репортерът беше малко по-оживен, отколкото по време на пресконференцията. Беше научил нещо ново, което не беше знаел дотогава. Освен това провери и видя в архива, че никой негов колега не беше писал такива подробности за техниките на измамниците. Значи все пак щеше да излезе материал от това. Скуката в залата не подсказваше това с нищо. Добре че му беше станало толкова скучно, че да се ядоса. След като се ядоса пък реши да си поговори с някой от ченгетата, за да му разкажат нещо повече. Не беше върхът на интересните материали, но поне можеше да запълни повече място, отколкото очакваше. Стига, разбира се, редакторите да одобрят темата му.

Одобриха я. Дадоха му почти цяла страница, което не беше никак зле. Не му харесваше, че ще трябва да я дели с рекламно каре за магазин за изкуствена тор, но какво да се прави. Седна да си подреди записките, защото искаше да вкара колкото се може повече информация, без да я разтяга с повторения или ненужни емоции.

~ продължава на следващата страница ~