XIII.

Даяна отвори вестника, както правеше всяка съботна сутрин. Купуваше си вестник само в събота. Но пък не пропускаше събота. По традиция, го отгърна отзад напред. Затова й отне доста време, докато стигне до криминалните страници. Страницата, посветена на измамниците й привлече вниманието. Започна да чете.

… по този начин държат жертвата на телефона, за да не може да се свърже с близък човек, тъй като това би могло да провали плановете на измамниците…

… „Неграмотни“ и „необразовани“ бяха думите, които някои от разследващите използваха, за да опишат извършителите, въпреки подозрението на мнозина, че става дума за високо интелигентни хора. До някаква степен са добри психолози, но улично-умни е по-точно описание. Имайте предвид, че много голяма част от тези уж умни престъпници са неграмотни в буквалния смисъл на думата и дори не умеят да четат…

… част от измамните сценарии е да се обадят на жертвата и да се представят за близък човек. Често се представят за синове или дъщери, понякога за съпрузи или съпруги. Това не означава обаче, че са следили и познават жертвата. Телефонните им обаждания са на абсолютно случаен принцип. Когато някой се хване на въдицата им, започват да работят с недовършени изречения и недомлъвки. Казват неща, като: „Аз съм… аз съм…“, оставяйки отсрещната страна да каже име: „Моника, ти ли си?!“ Оттук насетне тя се превръща в Моника. След това може да каже нещо като: „Аз блъснах… (тук има много хлипане и рев)“, последвано от въпрос: „Блъсна Форда ли?“ Оттук насетне в историята ще се върти този Форд. Така продължава доста време. Накрая, когато дават показания в полицията, жертвите казват: „Знаеше всичко за мен и семейството ми!“ Което не е вярно, те сами са издали подробностите, а измамниците от другата страна са ги сглобили.

… гласовете си маскират зад лоша връзка, паразитни шумове и, разбира се, театъра с плача. Ничий глас не звучи естествено през сълзи и хлипане. Освен това не трябва да се забравя най-най-важният съюзник на измамниците, а именно изненадата и паниката…

Нататък статията обясняваше за разновидностите на измамните сценарии, как си намират куриери, как корумпирани служители от мобилните оператори помагат. Имаше и описание как един от куриерите не знаел какво взема, но се усъмнил и отишъл в полицията и спасил спестяванията на някаква баба. 

Даяна прочете всичко много внимателно. Още по-бавно и внимателно прочете статията за втори път. След това взе маркер и си отбеляза няколко пасажа.

Даяна мразеше, когато някой лъжеше, мамеше, крадеше, убиваше или вършеше каквато и да било неправда. Имаше изключително развито чувство за справедливост и подобни неща много я натъжаваха. Донякъде затова беше спряла да чете вестници, а си купуваше само съботния брой, който е по-развлекателен и с по-малко неприятни новини. Но се опитваше да владее тези емоции. Учеше се да контролира себе си и настроенията си.

Но този път беше в едно от онези особени състояния, в които е въпрос на побутване, за да залитне в една или друга посока. Една чудесна новина можеше да я изпрати в страната на еуфорията, но вместо това Даяна попадна на тази статия. И попадна в страната на мрака.

Почувства се застрашена. Това беше рефлекс на мозъка й.

(Всички лоши неща са насочени към нея лично!)

И по-лошото: почувства, че дъщеря й е застрашена.

Трябваше да я прибере на сигурното място. Тя беше създала това сигурно място за нея. Не искаше да я изгуби. Както загуби сина си Боби преди години.

Нора беше най-скъпото й нещо на този свят.

***

Освен това Даяна видя още нещо в статията. Едно име. Много познато за нея име. И това сложи край на слънчевите дни в живота й. Беше ред на буриите.

***

През следващите дни Даяна стана много мълчалива. Имаше чувството, че черни облаци сякаш я задушаваха. Не й достигаше въздух.

И тогава попадна на листовка, закачена на вратата на магазина, където пазаруваше задължително всеки втори и четвърти петък на месеца. Листовката съобщаваше за среща с полицаи, които ще разказват за превенцията от измами.

***

Влезе предпазливо. Огледа залата. Дръпна си един стол и седна. Зачака. Малко по малко залата се запълни. Чуваха се все повече гласове, залата звучеше като човешки кошер. Когато стана достатъчно пълно, шумно и задушно, се появиха и няколко от официалните гости и униформени полицаи. Заеха местата си на малката трибуна. Седнаха и зачакаха хората да млъкнат.

***

След срещата, Даяна се прибра и повика Нора при себе си.

~ продължава на следващата страница ~