XIX.

Инспекторът пристигна в Грозан. Градчето, което мразеше от дъното на душата си. Когато го беше напуснал преди 14 години, се надяваше никога да не му се налага да се връща.

Но се върна. И то в къщата, която беше центърът на омразата му.

***

– На това място е бил живият. Вързан за стол. В безсъзнание. Изгубил доста кръв. Двата му малки пръста от двете му ръце липсваха. Рязани са с градинарска ножица. Казва се Кеворкян – ченгето отвори папката си и прочете пълното име – Еди Кеворкян. Днес се събуди в болницата. Правят му вливания и са го стабилизирали. Има доста лоши наранявания, но нищо фатално, животът му не е в опасност. Намерихме го преди да изкърви до смърт. Разпитвали са го вече. Според показанията му цялото клане е дело на собственичката на къщата. Минувачи са го чули да вика, след като тя е изчезнала и го оставила. Оставила го е жив по някаква причина. Той смята, че го е пощадила, защото, както тя казала, не бил виновен, колкото другите. Жертвите са измамници, това вече го знаеш. Той й е разказал, че бил просто куриер и че го примамили. Тя му е повярвала, но му казала,че трябва да бъде наказан, за да изчисти злото от себе си. То щяло да излезе от тялото му заедно с кръвта, която щяла да излезе. И му клъцнала пръстите. После му направила няколко дълги разреза и го оставила да си кърви. Взела някакво момиче, вероятно дъщеря си, взела торбата с парите и изчезнала.

– Торбата с парите? – попита инспекторът.

– Да. Това му е бил последният адрес. Носел е парите от предишните. Днес е разказал на колегите, които са го разпитвали, че е планирал да офейка с парите и въобще да не се появява при работодателите си – казвайки последното, местното ченге се засмя. – Но не му се отворил парашутът.

Сега вече си се смееше с глас.

– Кеворкян, а? – каза инспекторът и се зачуди дали това име му говореше нещо. Не му беше познато. Но такива като Кеворкян се появяваха периодично. Тарикати, които крадат от измамниците. Обикновено са бивши пандизчии, които са научили за този номер, докато са били зад решетките.

– Сигурно са били важни измамници, а?

– М…?

– Казвам, сигурно са били голяма работа сред измамниците.

– Защо?

– Ами след като вие сте тук лично…

– А, да. Ами, да – приличат на една група, по която работим от доста време – каза инспекторът разсеяно.

– Аха – отвърна му местното ченге.

Инспекторът го погледна. Нещо в тона му беше странно и не му харесваше. Засече погледа му и видя особен блясък. Изпитателен. Това го подразни. Мразеше тези селяндурски ченгета, а този го дразнеше особено. Тонът му беше неприятен, предизвикателен. Все едно му казваше знам какво си направил. Лайнар.

– Къде… – продължи инспекторът – къде са намерили телата?

– Половината ето тук – посочи ченгето към коридора, който започваше след края на всекидневната – Другата половина беше в мазето.

~ продължава на следващата страница ~