XXI.

Еди Кеворкян усещаше тялото си по особен начин. Имаше вълни. В един момент се унасяше, вероятно от загубата на кръв. В следващия момент мозъкът му използваше последните си запаси от адреналин, за да го накара да се вдигне оттам и да офейка. Само че мозъкът му явно не си даваше сметка, че е вързан за стола и не може да помръдне. Така че адреналинът само караше Еди да плаче. Но пък в тези моменти беше в пълно съзнание.

Както и когато на вратата се позвъни.

Жената държеше пистолета зад гърба си. Еди го виждаше. Виждаше и как вратата се отваря и вътре влиза някакъв мъж. Вероятно това беше измамникът, за когото работеше. Нещастното копеле влезе като пълен глупак в капана. И беше късно за него. След малко седеше на дивана, а очите му бяха разширени като палачинки. Дишаше тежко и се молеше за милост.

Вместо милост обаче получи инструкции:

– Ще те помоля да извикаш и приятеля си. Обади му се по телефона и го покани, ако обичаш…

Онзи получи още инструкции как точно да го залъже и много детайлно описание на това защо не трябва да дава тайни сигнали или да се опитва да я преебе по какъвто и да било начин, както каза жената. Детайлното описание включваше това как ще отреже първо едната му топка, след това ще го свести и ще го накара да я изяде. Втората щеше да я запази за след това. За десерт.

– Ако имаш по две от нещо, защо да ги хабиш наведнъж? С едно рязане? – каза жената и се изкикоти кокетно. После взе нож за обезкостяване на месо от скрина до нея. Дълго и тънко острие с дървена дръжка. Приближи се до мъжа и мина зад гърба му, като опря дулото на пистолета в тила му. После му разкопча панталона с една ръка. Бавно. Накара го да се повдигне, за да може да го събуе. След това погали члена му с острието на ножа и го премести на другата страна, за да си открие достъп до тестисите. Сложи острието между тях и каза:

– Покани приятеля си да дойде.

След това се обърна с усмивка към Еди и му направи знак да пази тишина. Дори му намигна.

***

Еди видя и още много други неща.

***

На малката масичка имаше приготвени няколко спринцовки. Явно жената не е знаела колко гости ще има и се беше приготвила за всеки случай.

Само две й влязоха в употреба.

Тя накара Еди да гледа, защото искаше да изгони злото от него.

– Когато всички тези демони, които те карат да правиш това, което правиш, видят това наказание, ще избягат. Искам… Това е много важно! Слушай ме внимателно! Искам да си отвориш устата и да я държиш отворена. Искам да си държиш очите отворени. През тези отвори влизат и излизат. Демоните. Ако ги затвориш, ще трябва да ги отворя. Ако пак ги затвориш, ще трябва да ти отрежа клепачите и устните. Разбираш ли?

Еди кимна. Разбираше.

След това жената отиде някъде и се върна с брадва и трион. Когато започна да реже телата, двамата все още бяха живи. Но под упойка. На няколко пъти започваха да мърдат прекалено много, но тя използва и другите спринцовки. Очите им се отваряха и затваряха. Не бяха напълно упоени. Вероятно са разбирали какво им се случва, но са били безпомощни да мърдат. Може би поне не са усещали болка.

Може би.

Жената започна рязането от краката. Обърна телата по кореми и с няколко удара на брадвата отряза краката през коленете. След това пак ги обърна по гръб и махна ръцете им от лактите надолу. След това с триона махна и останалата част – до раменете. Двамата вече не отваряха очи. Еди не знаеше дали са живи или не. Знаеше само, че не трябва да си затваря очите, ако искаше да остане с клепачи. Освен това стоеше с отворена уста, за да избягат демоните.

Докато той зяпаше, жената подреждаше отрязаните крайници прилежно до себе си. После ги прибра в найлонови торби и се зае с останалата част от работата. Отряза главите с триона и ги прибра. Всяка в отделен плик. После разполови телата.

При други обстоятелства Еди щеше отдавна да е припаднал. Но тялото на Еди се бореше панически с това желание. За да си запази клепачите и устните.

~ продължава на следващата страница ~