Photo/illustration: Sasha Sabota

~ Трета част можете да видите тук

XXVI.

Даяна знаеше, че случилото се в къщата й рано или късно щеше да стане новина. Тя не беше важна клечка, че да се надява ченгетата да си траят. Даяна знаеше как действа машината. Не в подробности. Но поне бегло имаше представа. Някога беше омъжена за ченге.

Внимателно запрелиства вестника. Този път по правилния начин – отпред назад. И намери снимка на собствената си къща. Донякъде го очакваше.

Това, което не очакваше обаче, беше да види бившия си съпруг на преден план.

Тялото й се изпъна като струна.

***

Значи звярът се беше върнал.

***

Изведнъж светът спря да се върти. Хората наоколо замръзнаха. Времето спря. Въздухът в дробовете й стана оловен. Даяна спря да диша. А и за какво й беше, след като нищо вече не съществуваше? Нямаше свят, нямаше живот, нямаше нужда да диша. Тя не съществуваше. Всичко беше илюзия. Анимационен филм. Който току що свърши. И остана само черен екран.

След това погледна неволно към дъщеря си Нора. И изведнъж светът възстанови движението си. Дори се включи на два пъти по-бързи обороти, за да навакса изоставането си в последните няколко секунди.

Те вече бяха платили.

Но точно в този момент да се появи и той.

Бог й пращаше знак. Злото щеше да бъде заличено. Тя беше започнала с разчистването на злото. Беше отворила вратата. Сега най-после беше събрала сили да направи това, което винаги е смятала, че трябва, но се е самоубеждавала, че не е редно. Казвала си е, че тя не може да си позволи да раздава правосъдие. Потискала е желанието с лекарства. С помощта на лекари. С помощта на собствените си думи. Които сега й се струваха лъжовни. Тя е лъгала себе си. Нали? И толкова години. Ето го! Изпратен при нея. Това не е случайно.

Нали?

– Нора… – каза Даяна.

– Да?

– Мама има малко работа.

~ продължава на следващата страница ~