ЕПИЛОГ

… малкото момиченце на Даяна, разбира се, въобще не беше малко момиче. Когато отвори вратата, срещу мен се изправи красива млада жена. Тя е на 18 години. Представяш ли си, че майка й все я нарича малката Нора. А тя е жена на 18. Шегувам се, Мина. Аз също те наричам малкото ми детенце. И все ще те наричам така, дори и след 20 години. Ти ще си си моето малко детенце. Така че я разбирам много добре.

Намерих я в мотела, където майка й я беше оставила да я чака. Почуках на вратата и когато ми отвори, беше облечена като малко дете. С глупава жълта пижама. Но въпреки това си личеше колко красиво момиче е.

Разказах й всичко. Тя си поплака. Доста. Обясних й, че нямаше как да помогна на майка й повече. Направих всичко, което можах. И продължавах да го правя. А и сега продължавам и ще продължавам. Тя ме разбра. Аз не се отказах от делото. Аз се занимавах с него. Не спестих почти нищо. Е, не спестих нищо важно, което съдът трябваше да знае. Другите неща са важни само за нас. Направих обвинението правилно. Без много да закрилям Даяна. Признавам си, че имах специално отношение към нея, но тя го заслужава. Сигурна съм, че ще ме разбереш. Действах като по учебник. Нищо повече и почти нищо по-малко. Някой ден ще ти разкажа по-подробно. Поисках експертизи от психолози и психиатри. Не се бърках в работата им, не се опитвах да им влияя. Те си свършиха работата, както прецениха, че трябва да я свършат.

А Нора е много умна млада жена. И знам, че трябва да получи образование. Аз ще се погрижа за това. Сега тя живее при мен. У нея имаше плик с доста пари, които майка й беше взела от измамниците. Онези, които тя наказа. Някой ден, когато пораснеш, ще ти разкажа как точно ги наказа. Но сега мога да ти кажа, че им взе парите. Тези пари ще са чудесна първоначална вноска за бъдещето образование на Нора. Аз ще се грижа за нея. Ще има нужда малко да свикне с новия си живот. Ще изчакам една година. Или може би две. Преди да я запиша да учи някъде. Но и този момент ще дойде. Сега тя живее при мен. А, да – вече ти казах това. Ако можеше да я видиш, щеше много да я харесаш. Щяхте да си станете приятелки. Тя не обича много, много куклите, но въпреки това щяхте да си играете заедно. Е, тя е много по-голяма от теб и нямаше да си играете на всички игри за малки деца. Или пък щяхте. Да, сигурно щяхте, защото тя е много добро момиче и щеше също много да те хареса и щеше да й е приятно да си играе с теб. Нора е много добро дете. И има нужда някой да се грижи за нея. Аз ще се грижа за нея.

О, щях да забравя. Майка й няма да влезе в затвора. Ще я лекуват. Все пак ще я затворят. Но няма да е в затвор с всички онези ужасни хора. Ще е в клиника. И ще се грижат за нея. Ще мога по-често да я виждам. И да й разказвам как расте Нора. Ще й разказвам всичко. Как се справя с ученето. Всичко. Когато дойде време да се среща с момчета… Е, може би няма да й разказвам всичко все пак. Ще ти обясня това, когато пораснеш, Мина.

Това е засега.

Обичам те, мило дете!

Целувки и доскоро,

Мама.

¬ КРАЙ ¬