XXVIII.

Даяна остави малката Нора в мотела. Качи се на автобуса и се върна в Грозан.

Мама имаше работа.

***

Последният автобус беше в полунощ. Даяна предпочиташе да пристигне колкото се може по-късно. Искаше да обмисли нещата на място. Беше сигурна, че на място ще й дойде добра идея как да го направи. Само че искаше да има достатъчно време за обмислянето. През деня има хора, които щъкат наоколо. Досадници. Опасни. Ще я издадат. Ченгетата. Ченгетата я чакат. Даяна беше сигурна в това. Но тя можеше да ги надхитри. Трябваше.

Трябваше да изчисти света.

За да може малката Нора да живее в свят, изчистен от зло.

За да може малката Нора да живее в свят, изчистен от демоните, които дебнат.

Даяна погледна към града от хълма, на който се намираше автогарата. И тръгна в обратната посока. Щеше да походи малко повече, но щеше да влезе в града от юг. Там нямаше нищо. Нито дори шосе. Никой нямаше да я очаква там.

Даяна не усещаше нито глад, нито жажда, нито умора.

Даяна имаше мисия.

И се беше заела с нея.

Не носеше багаж със себе си. Нищо, което да я забави. Нищо, което да й пречи.

След около десетина минути чу шум зад гърба си. Замръзна. Огледа се, но една лампа до шосето, покрай което се движеше, светеше в очите й. Съсредоточи се и замижа. Напрегна зрението си. Нищо. Нямаше никой. Продължи. Не беше направила и три крачки, когато чу зад себе си някой да я вика по име.

– Даяна.

Даяна се обърна.

Срещу нея стояха жена и двама мъже.

Понечи да побегне.

– Няма къде да избягаш! – викна жената.

Даяна се поколеба.

Спря се.

– Няма къде да избягаш – повтори жената, – Не се притеснявай. Недей. Нищо лошо няма да ти направим.

Докато казваше това, мъжете минаваха от двете страни на Даяна. Почувства се в капан.

– Спокойно – каза й отново жената.

***

Намирането и залавянето на заподозрени никога не е затруднявало Силвия. А и Даяна не беше най-опитният престъпник на света. Поведението й щеше да стане трудно за разгадаване след един определен момент. Момент, който Силвия предполагаше, че може и да не е дошъл все още. Момент, в който нещото в мозъка й щеше да прещрака безвъзвратно. Предположението на Силвия беше, че инстинктите на заподозряната все още работят. И беше права. Профилът на жената говореше за определени модели на поведение.

Сложиха белезниците на Даяна и внимателно я поведоха към колата, която ги чакаше малко след автогарата. През тези десетина минути никой не продума. Никой не издаде и звук. От време на време само се чуваше пукането на сухите клони, които настъпваха в тъмното.

Силвия нямаше работа да се занимава с арести.

Но Силвия държеше да участва в този.

~ продължава на следващата страница ~