XXXII.

Силвия знаеше, че на инспектора може да му се размине всичко. Беше го проучила. Не знаеше за всичките му връзки и високопоставени контакти. Но знаеше за достатъчно от тях, за да си представи картинката. Беше сигурна, че има и още.

А Даяна имаше само една единствена молба, когато я попита какво би искала да направи.

Силвия знаеше, че не може да направи много за нея. Тя беше основен и единствен заподозрян за клането. Имаше свидетел, доказателства, ДНК и какво ли още не. Не можеше да я скрие. Искаше да разбере какво все пак може да направи за нея. И разбра.

***

Силвия чакаше извън колата. Не й пукаше, че вали. Не й пукаше за нищо, освен за онова, което се случваше в колата. Тя нямаше как да чуе за какво си говорят бившите съпрузи вътре.

Чу само как Даяна почука с дулото на пистолета по стъклото.

Тя много искаше да бъде именно с този пистолет. Пистолетът, който Борис някога й беше подарил. Искаше да е с него. Силвия на някакво подсъзнателно ниво знаеше, че може да й се довери. Затова и я беше оставила да чака в храстите, без да се притеснява, че ще избяга. Хора, като Даяна имаха мисия и никога нямаше да избягат, когато са на ръба на изпълнението й. Силвия не се притесни и когато чу молбата да я остави въоръжена. Има неща, които са извън писаните правила. Има неща, които само майките знаят и разбират.

Почукването по стъклото беше знак, че са приключили с разговора.

Силвия отвори вратата.

– Изчезвай – каза тя спокойно на инспектора.

Той мълчеше. Тя не знаеше за какво си бяха говорили досега, но изглеждаше пребледнял. Изплашен. Това хареса на Силвия.

– Изчезвай – повтори тя, този път по-настойчиво.

Борис излезе предпазливо от колата и започна бавно да се отдалечава от нея, вървейки заднишком. Сякаш очакваше нещо да се случи и не искаше да се случва зад гърба му.

Но в това нямаше много смисъл.

Дъждът почти беше спрял вече. Ръмеше съвсем леко. В този момент облаците се разтвориха и зад тях се показаха звездите.

Дъждът спря.

Даяна отвори вратата и също излезе.

Борис се закова на място.

Очите му се разшириха.

Знаеше, че нещо го очаква. Дълбоко в себе си дори знаеше какво.

Даяна вдигна пистолета и без да прави драматична пауза стреля в гърдите му. Дори и да не беше смъртоносен изстрелът, Даяна завърши мисията си с втори. В главата на инспектора. В главата на Борис. Бившия й съпруг.

В главата на злото.

~ продължава на следващата страница ~