XXXIV.

Силвия отиде да види Даяна в ареста. Делото тепърва щеше да се гледа от съда. Имаше много голям шанс Даяна да бъде затворена в клиника, а не в затвор, когато съдията прочете присъдата. Силвия лично се зае с това.

Често я посещаваше.

Беше й казала, че трябва да започне да пише писма на децата си. Сега, когато беше отделена от тях, трябваше да им пише. Не само на Нора. На малкия Боби също. Посъветва я това, защото знаеше, че може да свали голям товар от плещите й. Да успокои мозъка и душата й.

Знаеше го, защото самата Силвия го правеше. Тя често пишеше писма на шестгодишната си дъщеря. Която щеше винаги да си остане на шест. Пишеше й за какво ли не. Разказваше й за деня си. За това кой я е ядосал или кой я е зарадвал. Разказваше й какво е прочела в някое списание или книга.

Не всеки път плачеше. Понякога се усмихваше. Целуваше писмото и го прибираше в чекмеджето при купчината други писма.

~ продължава на следващата страница ~