Този разговор се повтори с още няколко човека.

Явно възрастните в целия град знаеха нещо, което не бяха споделили с децата.

***

– Каква прекрасна песничка!

– Да, нали? – весело отговори Елизабет-Ан, – Любима ми е.

Мъжът и момичето седнаха на много стара каменна пейка до един обрасъл в бурени гроб.

– Изпей ми още някоя – помоли я той, – Обичам да слушам песни.

– Ами… аз знам само тази – отговори тя.

– Нищо. Изпей ми пак нея.

И Елизабет-Ан запя.

Мъжът затвори учи и се заслуша. Усмихваше се. В храстите нещо изшумоля. След малко още нещо. Сякаш имаше и други слушатели, събрали се да чуят детското гласче.

Момичето пя едно и също в продължение на часове. Нищо не се променяше, никой не помръдваше. Мъжът стоеше все така – със затворени очи и се усмихваше. Започна да се разсъмва.

Мъжът отвори очи. Елизабет-Ан спря да пее.

– Някой ден, мило момиче – каза ѝ той, – Ще можеш и ти да си починеш, вярвам. Ще мога и аз. Знам си го. Ще можем всички, които се докоснахме до него.

– Скоро – каза тя. Усмихна се и добави – Той е тук. Правнукът му. Последният. Трябва да тръгвам.

– Елизабет-Ан…

– Да? – обърна се тя.

– Ножът. Щеше да го забравиш.

– О, да. Разбира се, ножът. Тя му го подаде и си тръгна.

Въздухът беше свеж. Небето започваше да изсветлява. Песничката на Елизабет-Ан отново се разнесе из гробището.

***

Родителите на Джими му бяха забранили да припарва до това момиче. Родителите на всички деца им бяха забранили да се доближават до нея. Само че Джими се чувстваше някак странно привлечен от нея. И бе готов да рискува. Макар да не знаеше какво точно рискува, защото никой от възрастните не обясни защо децата не трябва да припарват до Елизабет-Ан. Джими рискуваше да го набият и накажат, например. Но не се страхуваше.

Излъга родителите си, че отива да си играе с приятелите си, но се отправи към гробището. Не знаеше защо. Това, разбира се, не беше адресът на Елизабет-Ан, но нещо му подсказа да върви натам. А много му се искаше да я срещне някъде. Честно казано, му се искаше да я срещне някъде по-далеч от гробището, но все пак тръгна натам. Все пак гробището беше последното място, на което я бе видял.

~ продължава на следващата страница ~