.

– Добро утро – мъжът кимна бодро, – Казвам се Мистър Ромбоу. Вярвам, че това писмо е за вас.

Той бутна в ръцете му запечатан плик, на който нямаше нито марка, нито нещо написано. Просто бял плик.

– Приятен ден – пожела човекът и потегли с бодра крачка, все едно отиваше на празненство за собствения си рожден ден. Тананикаше си нещо, но вече беше достатъчно далеч, за да не се чува какво. За миг прозвуча като една детска песничка, но… едва ли. А и какво значение имаше?

Бащата на Джими затвори вратата, отиде в кухнята и отвори плика. В него имаше кратко писмо, изписано с изключително красив почерк, като онези, които калиграфите използваха за официални покани:

„Знам, че Джими ще се оправи скоро. Не се тревожете. Повярвайте ми, не исках да нараня никого, освен онези, чиято смърт трябваше да ме освободи. Надявам се душите им да намерят покой, така както и моята. Надявам се невинните жертви на тази наша игра (думата беше изписана някак странно, с добавени още повече заврънкулки) да бъдат възмездени там, където ще е вечният им покой. Моля се живите им близки да намерят покой във вашия свят.

Сбогом,

Елизабет-Ан

П.П. Джими ми беше най-любим от всички. Искам да му предадете това, когато се събуди.“

Съпругата му го наблюдаваше мълчаливо, докато четеше.

– Какво е това? – попита тя.

Бащата на Джими се почуди за секунда какво да ѝ отговори и погледът му отново попадна на писмото. Там вече пишеше:

„За нас ще бъде чест да присъствате, заедно със съпругата си, на ежегодния бал на пожарникарите-доброволци. Ще организираме благотворителен търг, печалбата от който ще бъде използвана за набавяне на ново оборудване на нашата пожарна“.

– Покана за бала на пожарникарите-доброволци… – каза бащата на Джими и пъхна писмото в джоба на сакото си. Малко след това изчака удобен момент, когато никой не го наблюдава и го прибра в папката, която наричаше „онази папка“. Точно до изрезките от вестници,  в които пишеше за всички инциденти, погубили използваните от Елизабет-Ан, за всяко самоубийство, нещастен случай или самоубийство. За всички техни жертви – за всички наследници на Арчи Кронкайд, назад през десетилетията, чак до самия Арчи, неговата смърт и онова, което той самият бе извършил. Тази изрезка беше прибрана някога от прадядото на Джими. В нея се описваше в подробности как разследването за изнасилването и убийството на 13-годишната Елизабет-Ан е прекратено поради липса на доказателства и след като свидетелите до един са оттеглили показанията си, след мистериозната смърт на един от тях. Въпреки всички подозрения срещу индустриалния магнат Арчи Кронкайд, съдът не могъл да намери достатъчно доказателства, за да го обяви за виновен.

„A-tisket a-tasket“, запя си бащата на Джими с усмивка на уста.

~ продължава на следващата страница ~