Едуина гледаше телевизия. С интерес проследи новините, в които отделиха доста време на второто идентично убийство в района, което навеждало на мисълта, че може да се говори за сериен убиец. Хората все още бяха много, много чувствителни на тази тема, заради „семейството“ на Менсън и лесно изпадаха в паника. И втората жертва беше с отрязани пръсти на ръцете и отрязан език. На дрехите на жертвата имаше закачена бележка, на която пишеше: „свиня“. Едуина изгледа целия репортаж и смени канала, когато свърши, за да види дали някъде другаде нямаше да има още новини по темата.

Тъкмо стигна до някакви хора, които високомерно обсъждаха президентските избори от екрана, когато телефонът иззвъня. Едуина подскочи и сърцето ѝ едва не изхвърча през гърдите и тънкия ѝ кашмирен пуловер с цвят на социално самоубийство – бежова фантазия на далтонист социопат.

– Аз съм в главата ти, малка курво! – каза гласът от другата страна на линията, което накара Едуина да стисне слушалката с все сили, а дъхът ѝ да спре. Тя щеше да продължи да диша чак след половин минута. – След малко ще съм и в теб! – продължи гласът.

Едуина тресна слушалката и дишането ѝ се учести. Разтрепери се. Не знаеше какво се случва и какво, по дяволите, искаше изродът от другия край на телефона. Опитваше се да се успокои и да разсъждава трезво. Телефонът пак иззвъня. Не е имало случай, в който Едуина да успее да устои на нуждата да отговори на звънящ телефон. Това бе по-силно от нея. Обсесивно-компулсивното ѝ разстройство вземаше връх над всичко.

– Аз съм в главата ти, малка курво! Идвам! Идвам! Идвам! Няма къде да се скриеш, няма къде да избягаш!

Едуина още веднъж тресна слушалката.

Веднага след това се обади на 911 и каза какво ѝ се беше случило. Операторът заяви, че веднага изпращат кола към адреса, а между временно, ако онзи се обади пак, да се опита да го задържи на линия, за да могат да проследят обаждането.

И всичко се повтори още веднъж.

– Хубав пуловер, малка мръснице! Обичам бежово! За мен ли се издокара така?! – каза гласът. Едуина подсъзнателно усети, че е наблюдавана дори в момента и, кой знае защо, прикри гърдите си със свободната ръка. Заоглежда се, но какво да види…? Картини. Снимки. Книги. Отиде до прозореца, опъвайки кабела на телефона почти до скъсване, дръпна пердето и се загледа в мрака навън. Видя единствено собственото си отражение, опряло челото си в нейното. – Аз съм в главата ти, няма къде да се скриеш!

Едуина се сети какво ѝ беше казал операторът и се опита да завърже нещо като разговор, за да го държи на линия.

– Не съм се издокарала… за тебе, боклук! Къде си? – гласът ѝ се разтрепери, сама не знаеше дали от страх или гняв.

– Аз съм съвсеееем на близо, та-там-та-там-та-там… Хахахахахахахаха – прозвуча зловещият смях на психопата. На Едуина се стори, че чува шум от горния етаж, когато онзи затвори телефона и прекъсна връзката. Момичето не знаеше какво да направи. Дали щеше да се обади пак? Може би беше някакъв психар, който се забавлява с тъпи шеги?

В този момент телефонът иззвъня отново.

– Госпожо, веднага напуснете къщата – каза ѝ сериозният глас на оператора на 911, – Последното обаждане беше направено от втори телефон, който се намира в същата къща. Който да се е обадил, се намира в къщата. Разбрахте ли ме? Напуснете къщата незабавно, към адреса идва патрул, всеки момент…

Едуина не чу последните думи, защото затвори телефона. От горния етаж се чуха тежки стъпки. Изведнъж в главата ѝ се появиха кадрите от репортажа с обезобразените жертви. Самите тях не показваха, разбира се, но имаше подробно описание на това какво им се беше случило. Репортерите сякаш изпитваха садистична наслада от положението и го доукрасяваха като некадърни сценаристи.

От втория етаж някой слизаше с бавни и тежки стъпки. Явно се беше скрил в кабинета на бащата на Били, който имаше втора телефонна линия там и я ползваше само за служебни разговори. Тя не беше свързана с нито един от другите телефонни апарати в къщата, защото адвокатът не искаше случайно някой да чуе един от (както той ги наричаше) „онези“ служебни разговори. Всичко това по-късно щеше да стане ясно на разследващите…

Стъпките станаха по-бързи.

***

~ продължава на следващата страница ~