Понеже не знаеше какво да направи, Боби Дефо се опита да спечели малко време на мозъка си, за да навакса с реалността, като се зачете в статията за загиналите годеници. Били намерени – изгорели в пожар, в стария склад; от полицията не са съобщили подробности, разследващите мълчат, единственото, което се знае, е, че Сали Лий е била неколкократно притеснявана от хора, свързани с фамилията Фигероа, старият патриарх на престъпното семейство Рафаел е имал аспирации към младата красавица. Това се говорело наоколо. Хората разказвали, че когато Сали Лий му отказала, той я заплашил, че или ще бъде негова, или ще я направи обща и на всички, като я отвлече и изпрати да работи в някой от бардаците му. Казал ѝ, че ще я дрогира, ще я тъпче с опиати и ще я предлага безплатно на клиентите, ако не се съгласи да бъде негова наложница, но бъдещият ѝ съпруг Рей Рей нападнал Рафаел Фигероа на улицата и успял да му нанесе прободна рана, но само една, преди горилите на гангстера да се намесят и да му попречат. Острието на сгъваемия нож се забило в рамото, вместо във врата на Рафаел, вероятно защото успял да види нападателя си навреме и да се предпазил от удара. Няма информация за връзка между случката и последвалите събития. Знае се само, че Рафаел Фигероа отказал да повдига обвинения на Рей Рей, а малко по-късно се случил пожарът, а какво двамата правели в склада, така и не станало ясно. Но хората сякаш знаеха. Знаеха, разбира се.

Главоболието на Боби Дефо упорито не минаваше и случващото се не вещаеше това да се промени.

Колкото и да беше странна и нетипична ситуацията, зам.-шерифът беше ченге и, като такова, имаше в главата си поредица от действия, които се активираха автоматично. Той лично беше видял двамата на бензиностанцията, значи трябваше да се върне по следите до там. Искаше да прегледа записите от охранителните камери.

***

Сам нямаше нищо против да покаже записите, разбира се. Самият той потвърди, че е виждал двамата. Дори беше изненадан, че Боби Дефо го пита това, защото той го видя да говори с Рей Рей, да му стиска ръката и т.н. Защо бяха тези въпроси сега? Дали ги помни? Сигурен ли е, че това са те? Разбира се, че е сигурен, както е сигурен, че навън е ден и слънцето свети.

На видеозаписите от охранителните камери се виждаше как вратата се отваря и затваря в часа, когато си спомняха, че Рей Рей и Сали Лий бяха там. И по времето, когато само Рей Рей беше влязъл сам предишния ден, когато Сам го видя за първи път. Но хора не се виждаха. На няколко пъти записът показваше раздвижване на предмети, което беше някак неестествено, сякаш мръднати от невидима ръка, но само толкова.

– Спри! Върни бавно, върни бавно… – каза зам.-шерифът и се загледа внимателно в екрана. Това, което видя, което всички видяха, беше силует. На човек. Или по-скоро отражението му в хладилната витрина на Пепси. Но на записа не се виждаше човек, който да минава оттам, че да се получи това отражение. Отражение без човек… И, без съмнение, беше Рей Рей. Сам и Дефо се спогледаха, но никой не продума. А и какво можеше да каже човек за това?

– Сам! – гласът на младия Тони извади всички от транса, в който се намираха. Тони беше помощник на Сам, момче за всичко, сръчен механик, пъргав младеж, вършеше работа за седмина. – Сам, каква е тая щайга отзад, до пътя?

Главата на Тони се подаде през процепа на вратата, която се отвори без да почука на нея.

– Каква щайга? – попита озадачено Сам.

– Ела…

Една и съща буца заседна в гърлата на Сам и Дефо, когато станаха, за да последват момчето.

След минута, провирайки се покрай разни храсти, малко боклук и стария пикап на Сам зад бензиностанцията, тримата стояха срещу нещо, което е било автомобил. Форд Делукс от трийсет и девета. Нещо като черупка от Форд Делукс. Беше оставено точно до пътя, който правеше остър завой малко след бензиностанцията и се спускаше на изток. Едно много изгнило купе, покрито с прах и ръжда, липсващи прозорци, без седалки. Черупка от Делукс 39. Някога зелен. Ако този Форд беше онзи Форд, който Дефо беше видял малко по-рано, то нещо беше накарало времето, за няколко часа, да навакса 80 години. И, ако Дефо си позволеше да повярва в това, то сериозно застрашаваше здравия си разум.

След няколко минути той се намираше в тоалетната, защото мозъкът му имаше нужда да подреди файловете с информация, а това караше тялото му да гори много енергия. Робърт Дефо беше диабетик и не обичаше стреса. Подпря се на умивалника, след което наплиска лицето си с няколко шепи вода. Случилото се в следващия момент никак не му помогна да се почувства много по-добре. Светлините изгаснаха за около секунда и когато светнаха отново, видя в огледалото, че зад него има някой. Или нещо. Беше фигурата на човек. Обгорена, като че ли е била хвърлена в огромен огън. Дефо подскочи и, ако не се беше изпикал преди минута, щеше да го свърши сега в панталона си. Обърна се. Зад него нямаше нищо. Погледна отново огледалото и там фигурата си отвори устата.

– Всички получиха това, което заслужаваха – каза фигурата, – Всички!

Нямаше нужда Дефо да се обръща отново. Знаеше, че зад него няма никой и че откъдето и да идваше този глас, то това не беше място, което се намира в пространството, каквото ние хората го разбираме. Фигурата се усмихна.

– Рей Рей…? – отрони се от устата на Боби Дефо.

***

Съвсем скоро Дефо разбра какво, по дяволите, искаше да му каже Рей Рей или който… каквото и да беше това нещо. „Всички“…

(Всички получиха това, което заслужаваха. Всички!)

Потърсиха дъртия Фигероа и Боби Дефо не беше никак изненадан, когато го откриха обесен в къщата му. Син, с подуто лице и изплезен език. Краката му се поклащаха, а оцъклените му очи неспокойно оглеждаха всичко наоколо с мъртвешко любопитство. Всички знаеха, че и баща му си беше отишъл по същия начин. Да кажем, че „се предава по наследство“…

Лудостта, по някаква причина, преследваше семейството. Нещо ги караше да губят здравия си разум.

Малко по-късно през деня стана ясно, че още членове на фамилията Фигероа са намерили смъртта си по един или друг начин из цялата страна – наръган при сбиване в бар, още един обесен, инфаркт, катастрофа. През следващите дни още няколко Фигероа щяха да бъдат намерени мъртви. Умрели преди няколко дни, според съдебните лекари. Вероятно всички в един и същи ден. А може би и в един и същи момент, кой знае?

***

Дефо пусна номерата на Тойотата, която все още си стоеше до хотела, за проверка, но единственото, което откри за колата, беше, че тя не съществува. Такива номера просто не съществуваха. Но това не изненада зам.-шерифа. Щяха да проверят и серийния номер на двигателя, но дали резултатът щеше да е по-различен? И какво значение имаше?

Всички си получиха заслуженото, а Дефо, Сам и милата Рейчъл никога повече през живота си не получиха главоболие. Какъв прекрасен подарък, нали?

Следващите приказки от “Запали свещ, вместо да проклинаш тъмнината” – Част 5… СА ТУК!