Photo/illustration: Sasha Sabota

Никога не е бил нито толкова полезен, нито толкова забавен приживе, колкото като труп.

И не беше достатъчно умен, за да оцени иронията. Но, ако знаеше, вероятно щеше да избере друго място. Ако знаеше, че всяка вечер около старото дърво, на което избра да се обеси, се събираха друсалниците и пушеха метамфетамин или се бодяха и шмъркаха.

Никога не е бил толкова забавен, но, след като го намериха, за кратко се превърна в пинята. Никога не беше носил толкова радост на други хора. Ако можеше да види щастливите им лица. Обезумелите лица. И почувствал тази радост. Може би би размислил.