Photo/illustration: Alex Tomoff

Под дрехите сме голи
Под асфалта е земя
Под разума са чувства
А под мълчанието едва
Скривам разговор от часове
Който водих си със тебе

Уж със теб
А всъщност сам
Със тишината
И един измислен глас в главата
Моята глава
Това не беше ти

Сега под мълчанието го крия
И няма да разкрия
Ни дума, ни една от него
Той остава разговор,
Който водил съм си сам

Защото всъщност теб те няма

Колко жалко, че като те измислих,
Сложих твоята душа
Във тялото на тази дама,
Която тук седи пред мене

Колко жалко, че не съществуваш

А все едно те има, чуваш, чувстваш
Колко добър съм фантазьор
И колко бива ме във фалша

Сега ме извини, но трябва
Тук на тази дама да обясня
Защо се смея и какво си драскам

Ето пак го правя –
Водя разговор със тебе
А теб дори те няма
Мислех, че като те създам
Вътре в моята глава
Ще се появиш, ще седнеш, ще говориш

Но не и не, и не
Всеки път, когато те измисля,
Ти не влизаш в тялото отсреща,
А оставаш си във мене, тъпа и гореща
Пареща болка с вкус на тъпа смешка

Като те измисля, пускам те да плуваш в тялото отсреща
И си въобразявам, че ей сега ще стане чудо… нещо

А ти си просто риба от картон