1.

Нали знаете как някои хора се раждат с аномалии? Някои се пръкват с по 6 пръста, други – без пори по кожата и т.н.

Аз се бях родил с нещо подобно. Но невидимо. Ензимите, които тялото ми произвежда, са в огромни дози. И по-конкретно онези, които отговарят за производство на енергия, абсорбирането на кислород, борбата с инфекциите и зарастването на раните.

Предполагам трябва да обясня.

Ензимите са белтъчни молекули, които се произвеждат от тялото. Официално науката познава около 3000 от тях. Учените, които се занимават с изучаването им, обичат да ги наричат „ключове”. Всеки един от тези „ключове” отключва специална врата – биохимична реакция.

Бройката на изследваните ензими, разбира се, е много по-голяма. Само че никой няма да ви го каже. Военна тайна. Както и да е. Има открити над 20 000. Има безброй много варианти на комбинации. През годините се научихме да съчетаваме истински ензими с изкуствено създадени и да стимулираме биохимичните реакции в тялото с помощта на минерали и всякакви изкуствени химикали, които засилваха и ускоряваха работата на организма. Така на практика реакциите, които могат да отключат, са безброй много. Дори и малки количества ензими могат да предизвикат чудеса. А големи… сещате се.

Войната е време, в което можеш да си позволиш… в което някои хора могат да си позволят каквото си поискат.

Доктор Герхард Херц беше лидерът на проекта. Проект „Херц“.

Той беше свързващото звено. Ключът. Единственият, който знаеше всичко. Без него, другите нямаше как да завършим пъзела. Затова беше така желан и от руснаците, и от американците след края на войната. И от мафията, разбира се.

Но най-вече от нас. От мен и от Хюберт.

Ние бяхме последните оцелели. Заедно със самия доктор. Последните трима от нашия вид.

***

Двама от колегите ни бяха пленени от руснаците след войната. А третият успя да избяга в Америка още през 1944 г. Предаде се на един висок рижав тип в лабораторията ни, който се оказа американски шпионин. Той му съдейства да избяга в Лондон. После го преместили в Чикаго, където не спира да се опитва да повтори успеха на експеримента.

Те всички продължават разработките по проекта, но засега безуспешно. Надявам се никой да не може да повтори успеха на доктор Херц.

***

Аз и докторът бяхме единствените доброволци, които се включихме в тестовете. Всички други бяха военнопленници и затворници от лагерите.

Аз се казвам Кристоф Даслер и съм петият учен зад проект „Сърце”.

И съм единственият, подложил се на експеримента, който все още е жив.

И не знам дали ще имам сили да променя това.

— продължава на следващата страница —