Проект „Сърце”

4.

След като и двамата се бяхме натъпкали с морфин, аз и Хюберт Айсенбах бяхме готови за действие. Беше време да намерим Арнолд Гилбърт.

Арнолд живееше в малък апартамент в Ню Йорк. В Бронкс.

Точно там не го намерихме. Но разбрахме от съседи, че обичал да ходи в Сентръл парк и да играе шах.

Добре…

Сентръл парк да бъде.

Гилбърт беше оставил много малко следи. Имаше новини за това, което беше правил, разбира се, но никой не можеше да ги свърже с него. Само аз и Хюберт се досещахме.

Намерихме го в Сентръл парк. Изглеждаше поне 10 години по-стар от това, което беше. Не беше странно. Всички ние изглеждахме така – най-малкото заради наркотиците, с които подтискахме онова нещо в нас. И най-вече заради липсата на някои естествени ензими, които изчезнаха от телата ни.

Явно отдавна не беше… се връщал към навика… Сигурен знак, че скоро щеше да го направи.

И очевидно не можеше да играе шах. Загуби царицата на десетия ход.

Странен тип беше този Гилбърт.

Беше захапал лула, която гаснеше през 2 минути. Очевидно и лула не знаеше как да пуши. Но играеше шах, пушейки лула. Нещо в новата му самоличност беше доста неошлайфано и ръбато. Но в големите градове винаги е пълно със странни хора. На чия странност да обръщаш внимание по-напред?

Арнолд Гилбърт беше убил над 20 човека само за последните 2 години. Всички убийства преди това, а съм сигурен, че е имало такива, са или недокументирани, или аз не съм успял да се добера до информацията. Знам само, че е живял за кратко във Варшава преди да замине за Америка. Сигурен съм, че и там е убивал, но не намерих доказателства.

Арнолд Гилбърт издъхна в съня си. В първите дни на Новата година. Постарахме се да е бързо и безболезнено.

Хюберт откърти вратата на апартамента му. Буквално я откърти. Имаше сила за двайсетима. След това успя да го свали на земята с един удар. Аз сложих марлята с хлороформ върху лицето му. Колкото и да беше силен организмът му, хлороформът можеше да го приспи поне за половин минута или малко повече.

Така и стана.

Сложих възглавница върху лицето му и стрелях.

Погледнах резултата.

Нямаше нужда от втори куршум.

продължава на следващата страница

One thought on “Проект „Сърце”

Leave a comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.