4.
След като и двамата се бяхме натъпкали с морфин, аз и Хюберт Айсенбах бяхме готови за действие. Беше време да намерим Арнолд Гилбърт.
Арнолд живееше в малък апартамент в Ню Йорк. В Бронкс.
Точно там не го намерихме. Но разбрахме от съседи, че обичал да ходи в Сентръл парк и да играе шах.
Добре…
Сентръл парк да бъде.
Гилбърт беше оставил много малко следи. Имаше новини за това, което беше правил, разбира се, но никой не можеше да ги свърже с него. Само аз и Хюберт се досещахме.
Намерихме го в Сентръл парк. Изглеждаше поне 10 години по-стар от това, което беше. Не беше странно. Всички ние изглеждахме така – най-малкото заради наркотиците, с които подтискахме онова нещо в нас. И най-вече заради липсата на някои естествени ензими, които изчезнаха от телата ни.
Явно отдавна не беше… се връщал към навика… Сигурен знак, че скоро щеше да го направи.
И очевидно не можеше да играе шах. Загуби царицата на десетия ход.
Странен тип беше този Гилбърт.
Беше захапал лула, която гаснеше през 2 минути. Очевидно и лула не знаеше как да пуши. Но играеше шах, пушейки лула. Нещо в новата му самоличност беше доста неошлайфано и ръбато. Но в големите градове винаги е пълно със странни хора. На чия странност да обръщаш внимание по-напред?
Арнолд Гилбърт беше убил над 20 човека само за последните 2 години. Всички убийства преди това, а съм сигурен, че е имало такива, са или недокументирани, или аз не съм успял да се добера до информацията. Знам само, че е живял за кратко във Варшава преди да замине за Америка. Сигурен съм, че и там е убивал, но не намерих доказателства.
Арнолд Гилбърт издъхна в съня си. В първите дни на Новата година. Постарахме се да е бързо и безболезнено.
Хюберт откърти вратата на апартамента му. Буквално я откърти. Имаше сила за двайсетима. След това успя да го свали на земята с един удар. Аз сложих марлята с хлороформ върху лицето му. Колкото и да беше силен организмът му, хлороформът можеше да го приспи поне за половин минута или малко повече.
Така и стана.
Сложих възглавница върху лицето му и стрелях.
Погледнах резултата.
Нямаше нужда от втори куршум.


One thought on “Проект „Сърце””